Печат

 

Българското училище зад граница е символ на българската идентичност, на стремежа на българина към знание, просвета и култура”.

Ето какво разказват нашите учители за себе си, за предизвикателството да си учител зад граница и за любовта към децата.


 

Дарина Тонкова

Български език, Литература и История от 1 до 8 клас, Училищен ръководител

В работата ме вдъхновяват моите ученици. Вдъхновяват ме усмивките, които виждам по лицата им и желанието, с което идват при нас.”

Darina Tonkova

За себе си и училището

По професия съм учител. Завърших „Българска филология“ през 1997 г. и една година работих като журналист към вестник „Новинар Юг”, след което съдбата ме доведе в Австрия. Тук преподавам български език и литература от 2004 година насам. През 2005 година заедно с будни родители положихме основите на нашето училище. Тогава го нарекохме просто „Първо българско частно училище“ в Линц. Едва преди няколко години, с въвеждането на програмата „Роден Език и култура зад граница“ на Министерство на образованието (МОН), по чисто административни причини, решихме да дадем име на училището ни. Кръстихме го Дунав – на едноименната река – връзката между Австрия и България, Линц и Русе. А и на нашето българо-австрийско дружество за културен обмен „Дунав“, което през годините беше неотлъчно до нас и винаги ни е подавало ръка в труден момент.

Създадохме българско училище, защото имаше нужда от него. Имаше деца, имаше родители, които желаеха да научат децата си да четат и пишат на български, имаше и преподавател в мое лице. Всички предпоставки бяха налице. Тръгнахме много скромно. В началото училището се помещаваше в сградата на студентското общежитие, в което живеех. Управителят на общежитието д-р Бергер, прие идеята ми с отворени обятия и ни предостави стаи за ползване срещу символична сума. Стартирахме с група от 6 деца и курс по български език като чужд за техните родители.

Празник на буквите

Игра с буквите

Това беше преди 9 години. Догодина се навършват 10 години от създаването на училището ни. С гордост мога да заявя, че през това време постигнахме много. Сега имаме групи за деца от всякакви възрасти – бебешка работилница, предучилищна група, паралелки за децата от 1 до 7 клас. Нашето училище е лицензирано към МОН и дипломите, които издаваме на нашите ученици, се признават в България. Получаваме голяма подкрепа от много български и австрийски институции, сред които българското посолство във Виена, училищния инспекторат в Горна Австрия, Института по интеркултурна педагогика към Народния университет в Линц и други. Много се гордея и с факта, че през годините си извоювахме и правото нашите ученици да изучават български език като майчин в австрийското училище.

Успяхме да закупим и доста книги и оборудвахме 2 библиотеки – тематично и възрастово разпределени в основно училище „Шпалерхоф“за децата от 2 до 7 клас и в центъра „Св. Францискус” за по- малките деца.

За учебния процес

При нас децата идват два пъти в седмицата. Тук те намират подходяща среда, където имат възможност да обогатят речниковия си запас и биват стимулирани да разговарят помежду си на български език. Езиковите знания, които децата са добили като основа на матерния език в родната си къща, се задълбочават и обогатяват, а това се отразява положително на успехите при изучаване на немски език, както и на другите учебни предмети.

В часовете по български език, история и фолклор учениците ни изучават не само майчиния си език, но и се запознават с българската литература, култура, история и традиции. В програмата им са заложени допълнителни занимания като уроци по народни танци и музика, не забравяме да празнуваме Коледа, училището ни организира ежегодно първомартенски и великденски работилници , отбелязваме деня на славянската писменост и култура. С всичко това успяваме да дадем на децата възможност да се запознаят с богатството, красотата и уникалността на българските традиции.

За вдъхновението и грижите

В работата ме вдъхновяват моите ученици. Вдъхновяват ме усмивките, които виждам по лицата им и желанието, с което идват при нас. Часовете ни в събота са до обяд. Много често се случва да не мога да си тръгна преди два часа. След училище децата продължават да искат да играят заедно, а родителите им, увлечени в разговор, забравят да си тръгнат. Радвам се, че атмосферата при нас е ведра, усмихната и освободена от излишно напрежение.

За мен това е явен показател, че нещата се получават. Естествено, не бива да се забравя обратната страна на медала. Организацията на училището е изключително трудоемка и отнема много голяма част от времето ми. Това се отразява и на семейните ми задължения. Заспивам и се събуждам с българското училище. То коства много от свободното ми време, с течение на годините се превърна в мое хоби, страст, начин на живот. За добро или за лошо цялото ми семейство е включено в тази кауза. Много често виждам укор в очите на съпруга ми, че ето, на, училището пак е на първо място, че пак пренебрегвам своите деца за сметка на чуждите. И в същото време той е първият човек, който стои до мен и ми помага. А нужда от помощ винаги има. Двете ни дечица…. умират за български книжки, чакат с нетърпение съботния ден, за да се видят със своите български приятелчета.

За ползата от знаенето на български език

Българското училище зад граница е символ на българската идентичност, на стремежа на българина към знание, просвета и култура. То има за кауза културата и знанието на младите българи в чужбина, има за цел да помогне на всеки един, който носи България в сърцето си, да опознае и обикне културата, историята и традициите на нашия народ. Младите хора трябва да знаят миналото на предците си и да не забравят своя роден език. Тук искам да изразя уважението си към многото мои колеги – български учители зад граница, които се борят в името на тази кауза.

съботни занятия с Дарина Тонкова

съботни занятия с Дарина Тонкова

 


Катя Илиева

Български език, Роден край и Театър

НА ДЕЦАТА ЩЕ ДАМ КРИЛЕ,

НО ЩЕ ГИ ОСТАВЯ САМИ ДА СЕ НАУЧАТ ДА ЛЕТЯТ

Катя Илиева

През 1995 година завърших педагогическото си образование в Шуменски университет „Константин Преславски” със специалност „Начална училищна педагогика“. По-късно защитих втора специалност „Специална педагогика“ и магистратура в Софийски университет „ Свети Климент Охридски”.

Моята професия е учител.

От тогава до днес съм винаги в училище.

В продължителната си осемнадесет годишна практика разбрах, че учителството не е само работа или задължение. Аз опознавам всичките си деца и се опитвам да им помагам да искат повече. За мен те не са поредната задача, която трябва да зачеркна. С практика се става преподавател, учителят е закодиран някъде дълбоко в душата. Когато е мисия и чувство, е истинско призвание.

През месец ноември дойдох в Австрия. Изключително се радвам, че станах част от екипа на Българско училище „Дунав“ в Линц. За мен е предизвикателство и огромна радост да пренеса дългогодишния си опит тук.

Българското училище в чужбина за мен е малък остров, място на което можем да изразяваме чувствата си на нашия роден език.

Дайте на децата криле, но ги оставете сами да се научат да летят, казва стара поговорка.

Ставайки част от екипа на БУ Дунав, ще помогна на децата не само да могат да четат и пишат на български език, но и да запазят вековната си култура и българска индентичност.


Десислава Стоянова

Предучилищна група

Да бъдеш учител е призвание. Удоволствие е да даваш частица от себе си, виждайки радостта в детските очи.

 

Десислава Стоянова

През 2003 година завърших Българска филология в Югозападен университет "Неофит Рилски". През последните 3 години работих като Кариерен консултант в училищното образование. От една година живея в Австрия, омъжена съм и имам един прекрасен син на 13 години .

Работата с деца приемем като предизвикателство, изискващо колкото знания и умения, толкова любов, постоянство и всеотдайност.

Чувствам се горда да бъда част от екипа на Българско училище "Дунав" и заедно да разпространяваме знанието сред българските деца в Линц.

Целта ми е не само да обогатя познанието на децата в езиково отношение, но и чрез прекрасните ни български приказки , песни , гатанки и игри да им помогна да открият и разберат по - добре кои са и от къде идват.


Тюркян Чакърова

3 клас Залцбург