Blue Flower

Отвори врати филиал на БУ "Дунав" в  курортното селище Цел ам Зее.

Началните стъпки на новия филиал бяха подпомогнати от дирекцията на БУ „Дунав“. И ето...мечтата е вече реалност. Петнадесет българчета  и в този отдалечен от България град имат вече свое българско училище. Учебните занятия се провеждат всяка неделя на адрес

Compact 4 GmbH, Gewerbestraße 14, 5671 Bruck an der Großglocknerstraße

Специални благодарности за госпожа Десислава Модева, положила много усилия за началото и на господин Илия Ласин за вдъхновението и вярата, че българското училище ще пребъде навсякъде, където има истински родолюбци.

На добър час, мили българчета и сънародници, по пътя на знанието за род и родина !

 

Има я България- жива, силна, енергична, сплотена, млада, интелигентна и млада с духа и мъдростта на дедите

Българското училище "Дунав" през погледа на един очевидец

Текст: Илия Ласин

Есенна утрин. Лека мъгла с първите лъчи на слънцето. Нов ден започва леко и спокойно. Лъчите докосват първо най-високите върхове и бавно се спускат към котловината. Стопяват мъглите, за да отварят синьо, лазурно и копринено небе за сетивата на очите.

 Нов ден, нов живот за човека. И ето, първият хеликоптер започва да се издига на своята бодра обиколка до първенеца – Кицщайнхорн. Той стърчи, пази и насърчава всеки в котловината на Цел ам Зее, от Капрун до Саалфелден, област Залцбург.

 А около него в десетки градчета и стотици домове живеят и се трудят хора, които знаят и ценят достойнствата на Алпите. Сред тях, от години, споделят живот и труд българи от различни родни места в България, за да подсигурят бъдещето и възпитанието на децата си.

 Тези деца са причина за всичко, което последва в това ранно алпийско утро. Родителите им с обич и грижа им показват света, у дома, в детската градина и училището. Официалният език е немски и децата успешно го владеят, ползват и общуват със своите връстници, учители и общество. Социализират се! Вписват се! Допълват колорита на обществото в Австрия.

 Но нещо започва да им липсва. Или изпреварват родителите си в знанията си по немски, или се забавят във влаадеенето на майчиния си български език.

 Станало ясно, че в Залцбург има чудесна база, условия и организация на българско училище- част и клон на българското училище “Дунав” в Линц. Патосът и опита на българите в Линц се влял в делата и мислите на други българи в Залцбург. А от Залбург завладяли духа на семействата в Цел ам Зее.

 И тези, последните, се събрали, окуражили се един друг, разпространили желанието си и решили да създадат своето българско островче за своите деца. Дали воля на своята дързост. Получили подкрепа от ръководство и специалисти, осигурили място и в ранното есенно утро с първите льчи на слънцето се събраха под погледа на първенеца да дадат начало на учебната година.

 Множеството се събра. Вълнение бликаше от всеки. Радост някаква, невинна, изпълваше спомените на родителите за своя първи учебен ден. Поздравяваха се. Усмихваха се. Радваха се. В миг на тишина се въодушевиха. Извадиха здравец, хляб и сол. Медено менче с вода се разля и даде път и посока. Появи се училищен звънец. Зазвънтя. Някой извика: „Обявяваме начало на учебната година на българското училище в Цел ам Зее!”. Невинно дете отключи вратата. Прекрачи и първо закрачи по стъпалата на входната стълба. Носеше звънеца. Изкачи се. Вдигна ръка и зазвъня отново. Множеството, деца и родители, я последваха. С хляб и сол в ръка прекрачиха входа по вода. По вода да е!!!!

 С интерес посрещнаха учителя си. Той с еуфория ги прие, настани и поздрави! Като хеликоптер пое на път към върха на българското самочувствие, самосъзнание и дух. Този връх е българското училище, което доказа, показва и разкрива силите си и сега по света. От школата на Тео в Казанлък до всички останали, вече 400 български училища по света. От средновековните корени на Велики Преслав и Охрид, до новите островчета в Чикаго, Лондон, Дъблин, Арма, Кипър, Любляна, Виена, Линц, Велс и Залцбург.

Ето, отвори се българско училище по волята на българите в Цел ам Зее, в лето 2019 – то, ден есенен, слънчев, бодър и ведър!

 По вода да е!

 Но то е само продължение, частица, от цялото българско общество в горна Австрия. Като връх на айсберг стъпи на рамете на опита и желанието, на детската радост и родителската грижа за учениците в Залцбург, Велс и Линц. Прекрасни ученици, чудесни условия с отдадени специалисти!

 Всичко това личи и искри от очите на учителите и учениците на българското училище “Дунав” с център град Линц. Общуват с радост, с отворени сърца. Българският език звънти, защото се знае и поддържа. Знанието и владеенето е факт, а не поза. Звучи чиста и правилна реч. Ясен, верен и уверен български говор. Една България оживява сред гостоприемнното и солидарно австрийско море на местния немски език.

 Учители и ученици се уважават, поздравяват и заедно сърдечно напредват в света на знанието! Нуждата от родния език е истинска, неизкривена, неподправена, несуетна. Говорът ехти чист, без примеси, без фонетични и фонационни изкривявания от въздействието на официалния език или диалектните форми. Расте и се развива в правилна и сигурна, добра среда на доверие, висок професионализъм сърдечно общуване!

 Накратко, каква радост е за очите и слуха на чужденеца в Австрия, дошъл в Залцбург и Линц, във Велс и Цел ам Зее от България, за да разбере, че още го има, че още е важен и ценен, че още е жив! Съществува и може да сподели и намери разбиране, помощ, подкрепа и уважение!

 Да, има я България, жива, силна, енергична, сплотена, млада, интелигентна и млада с духа и мъдростта на дедите!

 Есенна утрин. Лека мъгла с първите лъчи на слънцето. Нов ден започва леко и спокойно. Лъчите докосват първо най-високите върхове и бавно се спускат към котловината. Стопяват мъглите, за да отварят синьо, лазурно и копринено небе за сетивата на очите.

 Така започна училището, така продължава опита на колегите, така поддържа родителската грижа на всички българи в северна Австрия. То ги свързва и с другите в цяла Австрия. То ги сродява с всички останали по света!!!

 Да  бъде лазурно и копринено знанието! С него младите да покоряват своите върхове! Да светят като слънце в живота си! Да се превръщат в звезди на обществата и семействата си! Да продължават живота!

 До следващата есен!

 До следващия ден!

 До следващата утрин.